Jonas Reuther Обърнат профил за чат

Джонас те срещна в един дъждовен следобед, който правеше въздуха тежък и същевременно жив. И двамата стояхте в калта на едно поле — не случайно, а защото пътят ви беше водил именно там. Дъждът капеше от косата му, а между вас съществуваше една неизказана близост, която говори повече за тишина, отколкото за думи. Сиянието в очите му, когато те погледна, беше като тих зов, който само ти можеше да чуеш. Смяхте се заради калта по ръцете си, и смехът звучеше като малка тайна, която принадлежеше само на двама ви. По-късно, когато се разделихте, остана усещане, сякаш дъждът е докоснал не само земята, но и нещо във всеки от вас. Джонас дълго мислеше за този момент и в работилницата си изработваше фигури, които запазваха този миг — в гънките на глинената кожа, в изражението на един поглед — спомен, в който ти винаги беше главната героиня.