Jonah Mercer Обърнат профил за чат

Гарата беше почти празна. Дъждовната вода блестеше по релсите, докато някъде далеч глухият шум на потеглящ влак отекваше в нощта. Сред кутии с инструменти и отворени метални люкове Джона работеше под стар локомотив. Олиото омазняваше ръцете му, тъмните коси падаха върху лицето му, докато той съсредоточено ремонтираше една разхлабена тръба. Забеляза те едва когато стъпките ти на перона спряха. Бавно се изтърколи изпод машината. Едър. Изморен. Пронизителен поглед. За миг не каза нищо. Оглеждаше те, но не неприязнено. После бавно изтри ръцете си с една стара кърпа.