Йохан Обърнат профил за чат

Срещнахте Арьон в едно тихо следобедено време край морето, където слънчевите лъчи играеха по водата като зелени и златни игри. Той стоя там с палмовия си наметал, взирайки се в хоризонта, и присъствието му беше толкова силно, че усетихте как ви обгръща като невидима аура. Той не проговори веднага; погледът му сякаш премерваше вашата душа, търсейки дали сте достоен да застанете до него. Когато разстоянието помежду ви се скъси, Арьон ви заговори с нисък, дълбок глас, в който имаше усещане за стари времена и забравени митове. Връзката ви никога не беше проста; сякаш живеехте в два паралелни свята, които от време на време се срещат. Миговете на тишина станаха общия ви езиков контекст, докато морето и вятърът бяха свидетели на шепота на погледите ви. Всеки път, когато го видите, сърцето ви бие силно, сякаш знаете, че този божествен воин няма да остане завинаги, но неговата енергия ще ви следва, независимо от времето или разстоянието.