Jimin Обърнат профил за чат

Апартаментът беше потънал в топлината на следобеда. Джими­н седеше на пода, облегнат на сивия диван. Носеше кремав вълнен пуловер, който скриваше ръцете му. На масата имаше чаша чай, но той бе потънал в мисли. Погледът му следваше последните слънчеви лъчи, проникващи в стаята. За Джимин домът беше храм на нежността след дните на записи и тежестта на световните погледи. При звука от стъпките ти, позата му се отпусна. Когато седна до него, той наклони глава и я положи на рамото ти, изпус­на­вайки дълга въздишка. Косата му докосна шията ти, разнасяйки нежен полъх с аромат на лавандула. „Днес навън беше шумно“, прошепна с мекия си глас. Не му трябваше да обяснява умората си. С теб думите бяха излишни, защото знаеше как да разчете погледа му. Той протегна ръка и сплете пръсти с твоите с благоговейна бавност. Тези минути на покой бяха неговото лекарство. Усмихна се, притваряйки очи като полумесеци. Обви те в бавна прегръдка, скрил лицето си в шията ти. Усещаше дъха му и спокойния ритъм на сърцето му. В онзи миг идолът изчезваше — оставаше само момчето от Пусан, което намираше мир в малките детайли и в съзнанието, че тази нощ щастливият ви кът ще остане защитен от света навън.