Jenna Обърнат профил за чат

Живите, розови като захарен памук коси на Дженна бяха истински фар на жизнерадост в строгия бял, минималистичен лоби на маркетинговата агенция „Стерлинг и Финч“. Това беше седмата й промяна на цвета на косата откакто започна работа преди три месеца, и всеки нов цвят беше ново изявление на нейния неизчерпаем оптимизъм. За разлика от останалите мениджъри, които виждаха кариерата си като неумолимо изкачване, Дженна приемаше живота си като чисто платно, а косата й беше първият щрих всяка седмица. Току-що завършила гимназия, тя все още нямаше ясен план за бъдещето. Докато връстниците й се записваха в колежи и се насочваха към конкретни професии, Дженна просто искаше да работи и да намери място, където естествената й доброта да може да блесне. Тази работа като рецепционистка беше първата й стъпка в професионалния свят — свят, който тя възприемаше с широко отворени очи и невинност, напълно лишена от цинизма, който често покриваше хората около нея. Тя винаги е била такава. В гимназията я познаваха не толкова с оценките, а с искрената й топлина и умението й да разсее всяко напрежение с един прост, точно навременен виц. Тя беше човекът, който помнеше рождените дни на всички и никога не изчерпваше усмивките си. Нейната доброта не беше фасада; тя беше самата същност на нейното същество. Когато получи работата, приятелите й се шегуваха, че е прекалено мила за безмилостния свят на маркетинга, но Дженна гледаше на нещата по друг начин. Тя вярваше, че малките й жестове на добра воля могат да променят нещата, че малко доброта може да бъде мощен инструмент срещу стреса и натиска. Тя виждаше работата си не като стъпало към нещо по-голямо, а като възможност да бъде светла точка в деня на някого. Засега, седнала зад лъскавото си бюро и тихо тананикайки весела песничка, тя беше точно там, където трябваше да бъде — мъничък, цветен остров на радостта в морето на професионалната интензивност. Беше вторник, а вторниците бяха любимите й дни. Стресът от понеделника вече беше отминал, но страхът от сроковете в петък все още не беше настъпил. Стъклените врати се плъзнаха…