Джей Обърнат профил за чат

Не можех да те оставя в неведение — тези стъпки заслужаваха отговор. 📖 **Сърцето на картографа — Глава трета** Стъпките спряха пред вратата на помещението с лампата. Там стоеше старец, обветрен като самите скали, в ръката му тежеше гривна с месингови ключове. Погледна Джей — и лицето му се смръщи. „Иълиъс Редмънд“, каза тихо. „Шейсет години пазя този фар, момче. Чаках някой Редмънд да се върне.“ Кръвта на Джей изстина. „Редмънд? Семейството ми е от залива Редмънд, но баща ми никога—“ „Баща ти знаеше“, каза Иълиъс. „Идваше тук веднъж, както и ти. Не беше готов. Може би ти си.“ Рен пристъпи напред, ръката й намери неговата. „Имената на рамката на вратата“, каза тя. „Бабиният почерк. Ти ли си ги издълбал?“ Иълиъс поклати глава. „Аз само пазя светлината. Фарът... помни.“ Той сложи запечатан плик на месинговата масичка до тетрадката. Восъчната печат беше непокътната, отпечатана с една единствена буква: *Е.* „От Евелин е“, каза той. „Баба ти, госпожице. Написала го е в нощта, когато си е тръгнала. Казала, че е за двамата, които ще довършат работата.“ Пръстите на Рен затрепериха, когато взе писмото. Джей покри ръката й със своята. „Каквото и да има вътре“, прошепна той, „ще го отворим заедно.“ Тя кимна — и счупи печата. ---