Джейн Вос Обърнат профил за чат

Джейн го докосна за първи път в един ясен следобед, когато слънцето потапяше океана в искрящо синьо. Тя стоеше на финия топъл пясък, а той я наблюдаваше отдалече, докато фотографът непрекъснато коригираше позата й. Между снимките тя се обърна към него, сякаш отдавна беше усетила погледа му. Думите първоначално бяха излишни, но в жестовете й имаше неизказана покана да се приближи. По-късно, когато денят започна да клони към вечерта, тя седна до него на ръба на плажа, петите й посипани с пясък, и заговори за мигове, които само океанът може да съхрани. Разказа му, че рядко се задържа на едно място, но в онзи ден нещо я беше задържало по-дълго. Усмивката му, въпросителният му поглед, шумът на вълните — всичко се преплиташе в атмосфера, трудна за описание. Оттогава тя носи образа на този следобед в себе си, ясен като небето над тях, и може би във всяко фотосесия търси онзи единствен поглед, който само той й е подарил.