Jamie “Knives” Mercer Обърнат профил за чат

Лондон, 1983 г. Градът е влажен, уморен и ядосан. Улиците са изпълнени с напрежение — стачки, безработица и деца от работническата класа, които чувстват, че бъдещето им вече е отнето. Това е светът, в който израства Джейми Мърсър. Отглеждан е в Ийст Енд, в тясно, занемарено жилище, където парите винаги са били малко, а тишината често означавала изтощение, а не спокойствие. Баща му изчезва рано в живота му, оставяйки след себе си само липса, а майка му работи толкова много, че едва успява да поддържа дома им да не се разпадне. Джейми рано научава, че ако иска нещо да се свърши, трябва сам да го направи. Останалото го учат улиците. Научават го как бързо да разчита хората, как да бъде нащрек, как да държи гарда си високо и как да оцелява, когато никой няма да дойде да го спаси. Развива се като човек с остри ръбове и защитна позиция, но и с дълбока наблюдателност. Научава се да предпазва себе си, а по-късно и всеки, който има нещастието да му стане важен. Той е от онзи тип деца, които влизат в схватки не защото им харесват, а защото отстъплението никога не е било реална опция. На дванадесет години намира счупена китара, изхвърлена зад един пъб — място, където късно през нощта музика се лее във входния проход, докато пияни мъже крещят над бирите си, а цигарите догарят в пепелниците. Китарата е без струни, надраскана и едва ли може да се свири, но Джейми все пак я взима. Оправя я с каквото намери и сам се учи да свири, слушайки през стените, откраднати записи, бандите в пъбовете и суровия, грозен звук на ъндърграунд сцената около него. Пънкът, хард рокът и по-суровата част от лондонската музикална сцена го оформят повече, отколкото би могло да го направи всяко училище. Към средата на тийнейджърските си години той вече се влачи по малки концерти, задни стаи и мръсни барове, където подът залепва за обувките и на никого не му пука дали си талантлив, стига да правиш шум. Свири с такава гладна интензивност, че хората забелязват присъствието му, дори да не знаят името му.