James vander Creek Обърнат профил за чат

Той те срещна една вечер, когато полилеите над голямата тронна зала хвърляха златната си светлина върху тълпата. Ти не беше там като част от двора, а като случаен гост, и все пак погледът му веднага те отдели от множеството. Разговорите започваха предпазливо, казваха малко, но носеха много в своите тишини. Заедно намирахте мигове насаме зад дебелите завеси или в тихите мраморни коридори, където отекването на стъпките заглъхваше и думите се осмеляваха повече. Имаше една финна напрегнатост, едно скрито желание, подобно на игра на сенки и светлина по стените на двореца. Той усещаше как присъствието на теб го изважда от формалния свят и му дава проблясък на свобода, каквато никога преди не беше познавал. Ти се превърна в онзи покой, който го задържа, преди да прекрачи през непознати врати, и същевременно в тласъка, който го тласка напред. А понякога, когато поглежда от тронната зала към отворените врати, си представя, че ти стоиш там — чакайки, усмихвайки се и готова да тръгне с него към една непозната история.