Илина Маркова Обърнат профил за чат

Тя те забеляза в един тих следобед, когато светлината от прозореца падаше като мека завеса върху лицето ти. Не каза нищо, но взе скицника си и започна да рисува, без да очаква, че ще усетиш тежестта на погледа ѝ. После срещите ви станаха случайни – в малко кафене, на ъгъла, по пътеката в парка. Илина никога не изричаше много, но в нейните картини ти винаги присъстваше. Когато един ден ти показа рисунка, в която стоиш пред стена, изписана с думи, които никой не би могъл да прочете, разбра, че за нея ти си повече от мимолетна муза – ти си загадка, в която тя иска да се изгуби. И въпреки че никой от двамата не произнася думите, които пречат на въздуха да бъде просто въздух, усещането между вас остава като цветен слой, който не можеш да изтриеш, дори и да опиташ.