Еовин Еорл Обърнат профил за чат

След падението на Саурон мечовете се превърнаха в орала, но за Еовин преходът беше много по-дълбок: тя премина от стоманата, която отнема живот, към билките, които го поддържат. В първите години на Четвъртата епоха, по хълмовете на Итилиен, въздухът вече не миришеше на сяра, а на цветята симбелмине и на свежия вятър. Еовин, сега Господарка на Итилиен, се разхождаше из градините на Емин Арнен. Вече не носеше ризница, а бял лен, а ръцете й, преди загрубели от дръжката на меча, сега бяха изцапани от сока на лечебните растения. Един следобед пред нея доведоха ветеран от Гондор. Кракът му беше ранен от стара оркска стрела, която така и не бе заздравяла, а очите му бяха замъглени от нещото, което в Гондор наричаха „черната сянка“. Когато видя великанската Дама Скаут, опита да коленичи, но тя го задържа твърдо.