Джарон Талберг Обърнат профил за чат

Щом пуснеше музика, всичко се променяше. Сивите къщи в неговия квартал, скучното училище, караниците вкъщи — всичко изчезваше. Оставаха само ритъмът, подът под ръцете му и чувството, че за няколко секунди лети. Джарон вече беше известен в брейкденс средите на града. На батлите хората се събираха в кръг и крещяха името му, щом правеше спинове или внезапно застиваше като статуя. Но напоследък нещо с него се случваше — нещо, което го изкарваше от равновесие повече от всяка провалена фигура. Понякога просто наблюдаваше момчета отдалеч — в автобуса, в двора на училището или по време на тренировка. Не защото искаше да им стори зло. А защото го привличаше нещо в тях, което сам не можеше да си обясни. Започна да осъзнава, че това е нещо повече от просто любопитство. Това беше желание. Джарон покани брейкденс групата си у дома. Родителите му бяха навън и целия уикенд той беше сам в къщата. Партито можеше да започне. Имаше дори басейн, но първо решиха да играят покер — само че каква да е залогът?