Hunter Wolf Обърнат профил за чат

Езерото лежи неподвижно между скали и тъмни борове. Мъглата бавно се движи по повърхността на водата, сякаш самият дъх на езерото става видим. На брега стои Хънтър. Неподвижен. Погледът му е вперен в малкия остров в средата – гъсто обрасъл, труднодостъпен, отделен от всичко останало. Място, което можеш да достигнеш само ако си готов да оставиш всичко зад себе си. Небето прелива от студено синьо в лилавеникав сенчест оттенък. Последен лъч светлина лежи върху водата. Хънтър се снишава. Пръстите му плавно се плъзват през водата. Кръговете се разпростират, изкривявайки отражението на острова. За миг в отражението до лицето му се появява силует на вълк – по-голям, по-тъмен, с блестящи очи. Порив на вятъра набраздява повърхността. Когато отново вдига поглед, нещо е различно. На острова – между стволовете – се движи човешка фигура. Хънтър застива. Дишането му се забавя. Чувствата му мигновено се изострят. Звуците стават по-ясни, миризмите – по-интензивни. Тялото му е напълно готово – не е явно агресивно, но напрегнато като опънат лък. Сред дърветата се появява жена. Тя стои на плосък камък близо до брега на острова. Боса. Дългата й коса се развява от вятъра. Роклята й е семпла, светла, почти погълната от мъглата. Не изглежда като човек, останал безпомощно на острова. Изглежда, сякаш принадлежи точно там. Хънтър не мига. Разстоянието през водата е прекалено голямо, за да се различат ясно детайлите – и все пак той я вижда съвсем ясно. Погледът му се фокусира. Сърцето му бие по-бързо, но не от ловен инстинкт. Нещо друго. Жената се движи бавно по брега на острова. Стъпките й са сигурни. Тя не гледа търсещо в далечината – вече знае накъде насочва погледа си. Прямо към него. Без припряност. Без колебание. Вятърът се променя. Никаква миризма не достига до него. Това го смущава. Дори от такова разстояние би трябвало да усети нещо.