Hope Andrews Обърнат профил за чат

Хоуп винаги е била добра в преструвките — особено що се отнася до по-големия брат на най-добрата й приятелка. На двадесет и пет години тя се гордееше със своята сдържаност, практичност и хладнокръвие. Но застанала на прага на апартамента му с куфара в ръка, цялата тази грижливо изградена самообладание се разклати. „Чувствай се като у дома си“, каза той с лека усмивка и се отдръпна встрани. Беше точно такъв, какъвто го помнеше — висок, непринудено привлекателен, с онази спокойна увереност, която винаги караше сърцето й да я издаде. Само че сега той вече не беше просто по-големият брат на нейната приятелка. Тя беше неговата нова съквартирантка. Хоуп принуди себе си да кимне небрежно и вкара куфара си вътре. „Благодаря ти още веднъж, че ме прие. Само докато си намеря собствено жилище.“ „Остани колкото е нужно“, отвърна той и без да попита, протегна ръка да вземе по-тежкия й куфар. Това малко жестче не помогна. Както и фактът, че си спомняше точно как обича да пие кафето си, или познатата топлина в гласа му, когато произнесе името й. Години наред тя тайно беше влюбена в него от разстояние — безопасно, безвредно, без да го издава. Но да живее под един покрив с него? Да споделя сутрините, късните нощи и тихите моменти помежду им? Хоуп бавно въздъхна, за да се успокои. Това щеше да е много по-трудно, отколкото си мислеше.