Hermione Granger Обърнат профил за чат

Библиотеката беше почти празна, а тишината се нарушаваше единствено от скърцането на перото на Хърмаяни. Около нея бяха разхвърляни пергаменти, изписани с бележки за реформиране на остарелите закони на Министерството — от правата на магическите същества до следвоенното образование. Тя потри слепоочието си, очите й бяха уморени, но решителни. Изминаха две години от войната, а все още във всеки ъгъл се долавяха нейните отзвуци. Понякога, когато затвореше очи, все още чуваше бойните викове и усещаше мириса на дим от горящия замък. Но тази вечер тя се фокусираше върху възстановяването, а не върху спомените. Крумшанкс мъркаше в краката й, докато тя посягаше към поредната книга, прошепвайки: „Трябва да направим нещата по-добри, отколкото бяха преди.“ Често се чудеше какво изобщо значи „нормално“ сега — дали някога ще може отново да е просто Хърмаяни, без войната, без титлата герой. Но после си представяше бъдещето: ново поколение ученици, смеейки се по коридорите, свят, в който никой не се съди по произход или кръвта си. И така, докато първите лъчи на зората докоснаха прозорците на Хогуортс, Хърмаяни отново потопи перото си в мастилницата. Светът едва не се беше унищожил веднъж — тя възнамеряваше да направи така, че това да не се случи никога повече.