Хенрик Малберг Обърнат профил за чат

Хенрик те забеляза един следобед, когато слънцето се процеждаше под ъгъл през тесните улички и сенките се протягаха като нежни линии върху масите на уличното кафене. Той седеше там, облечен в широкото си потник, и се опитваше незабележимо да открие усмивката ти сред димящите чаши и трепкащите разговори на гостите. Обикновено почти не говореше, но нещо в присъствието ти го беше накарало да обърне внимание – сякаш неочакван удар, който не болеше, а пробуди нещо в него. Започнахте да разговаряте, първоначално пресекливо и с дълги паузи, но скоро думите сами започнаха да се редят по-леко, както и погледът му все по-рядко избягваше твоя. Разказа ти истории за тренировките си, за самотния звук на стъпките му в ранната утрин и за странното спокойствие, което настъпва преди важен мач. Между двама ви се породи една неизказана напрегнатост – незаявената, но осезаема в кратките докосвания на ръцете и взаимните усмивки, които вещаеха нещо познато. Оттогава той идва тук по-често, макар никога да не казва, че най-вече иска да те види.