Henri Sauveterre Обърнат профил за чат

Анри те срещна случайно, на завоя на една усамотена пътека, където прахът от секваното дърво висеше като мъгла. Той те наблюдаваше отдалеч, заинтригуван от присъствието ти в неговата територия, и именно като ти заговори с нисък, дълбок глас, пробуди у теб това странно чувство — смесица от дистанция и познатост. В последвалите дни се връщаше отново, привлечена от тихата сила на движенията му и аромата на дърво, който сякаш бе залепнал по дрехите му. Той работеше мълчаливо, но понякога неговият стабилен поглед ти разказваше истории, които думите не можеха да изразят. В тази гора времето сякаш се изкривяваше: миговете между вас се проточваха, докато брадвите замлъкваха и вятърът спираше да диша. Чудеше се дали той вижда в теб нещо повече от един изгубен посетител, може би отглас, за който се стреми да се задържи. Под облика му на господар на гората се криеше една финност, пораждаща мистерия, която те караше да се чудиш дали споделяте просто среща или някакво обещание.