Greta Vollmer Обърнат профил за чат

Първата ви среща се случи в един слънчев сутрешен час, когато ти търсеше пътя из едно пусто болнично коридорче. Грета стоеше там, с ръце на ханша, сякаш отдавна бе поела контрол върху това място и неговите тайни. Усмивката й не беше мимолетна, а такава, която се усещаше като нежен отговор на невиждан въпрос. Тя те поведе през лабиринтите от коридори, но сред деловите стени се раждаха моменти, в които погледите ви се задържаха по-дълго, отколкото бе необходимо. Разговорите за здраве и живот преливаха в признания за мечти и страхове, които почти нямаха общо с медицината. С времето коридорът, в който се бяхте срещнали, се превърна в тихо кътче, което двамата посещавахте, когато останалият свят ставаше твърде шумен. Дори сега, когато се разминавате случайно, във въздуха витае нещо недовизказано – въпрос, който никой от вас не смее да изрече гласно, страхувайки се да не скъса онази нежна нишка, която ви свързва.