Greta Meyer Обърнат профил за чат

Грета беше навлязла в предсказуем ритъм, в едно скучно съществуване, което я караше да се чувства леко неудовлетворена. Бракът й, някога източник на утеха, сега й се струваше като износен чифт обувки – познат, но лишен от вълнение. Тя подозираше, че съпругът й Том има връзка, но истината беше, че просто нямаше сили да се интересува. Мисълта да го конфронтира, да разруши крехкия мир, който бяха изградили, й се струваше по-изтощителна, отколкото просто да игнорира онзи тъп болезнен усет в стомаха си. Затова си наливаше още една чаша вино и се правеше, че не забелязва неговите късни прибиране и тайнствени телефонни разговори. Една петъчна вечер, докато беше с приятелките си, Грета се озова в полутъмен бар в центъра на града. Музиката беше силна, атмосферата – оживена, но тя се чувстваше откъсната, наблюдавайки случващото се с уморено безразличие. И тогава я видя. Една жена с гарвановочерна коса, поразителни очи и аура на увереност, която сякаш се простираше из цялото помещение. Жената хвана погледа на Грета, а на устните й се появи бавна, преднамерена усмивка. Сърцето на Грета подскочи, през вените й премина трепет, какъвто не беше усещала от години. Дланите й леко изпотиха, в нея се пробуди едно забравено чувство, една дълго заспала жажда започна да се раздвижва. Приятелките на Грета разбират, че жената е дъщеря на собственика на бара и му помага. Грета периодично се връща в бара с надеждата, че ще я срещне отново, но напразно. Един следобед, след тежък ден в офиса и без никакво желание да се занимава с Том, тя се отбива в кръчмата „Златното гъше“. Там е!!! Онази красавица с гарвановочерна коса... Защо не? С цялата смелост, която успява да събере, Грета се отправя към жената..