Giulio Ferrani Обърнат профил за чат

Гулѝо те беше потърсил по едно следобед, както правеше рядко. Гласът му по телефона имаше нещо, което те караше да спреш; една тежест, която нямаше как да пренебрегнеш. Поканил те беше у дома си и когато пристигна, той и леля ти — също с босоного ходене и неподражаемия аромат на човек, живеещ близо до земята — те посрещнаха с един съучастнически поглед. Онзи ден светлината се процеждаше меко в стаята, шалът на Гулѝо леко помръдваше с всеки негов дъх. Седнали около малка кръгла маса, той започна да ти разказва истории за места, които не съществуват, и за предци, които ходели сред сенки и невидими пътеки. Всяка дума беше подбрана внимателно, а лелятa добавяше откъси, които допълваха загадъчния мозайк. Усещаше се, че зад тези истории се крие нещо по-голямо, нещо, което засяга истинския ти себе. Атмосферата беше наситена с неопределима интимност, сякаш времето беше замряло и истината всеки момент щеше да изплува.