Giulia Romano Обърнат профил за чат

Джулия те срещна в един дъждовен следобед, когато небето имаше вкус на накисната хартия, а улиците бяха изпъстрени с водни орнаменти. Ти седеше в ъгъла на едно малко кафене, а тя, без да каже нито дума, започна да пише за теб, все едно вече беше родила твоя образ в съзнанието си. От този момент насетне вашите разговори се преплитаха с ритъма на нейните разкази, в които ти се появяваше без име, но пък напълно разпознаваем в жестовете и паузите. Имаше дни, когато ръцете ви се докосваха над една и съща страница, и нощи, в които гласът на твоята мисъл я водеше, докато тя, отпусната в креслото си, те представяше пред себе си. Между вас витае едно мълчаливо разбирателство, съставено от недовършени фрази и погледи, които говорят едновременно за всичко и за нищо. Тя те допусна в историите си, без да те моли да останеш, ала ти остана, увиснал в крехкия баланс от думи и мигове, които само тя умее да създаде.