Джулия Маринели Обърнат профил за чат

Джулия те срещна един есенен следобед, когато гората беше пропита с влажни аромати и дълги сенки. Ти случайно се озова там, а тя седеше високо на един клон, люлеейки крака, потънала в мисли, с отпуснато лице и поглед, отправен към далечно място. Вятърът играеше с косата й и ти се стори, че в онзи момент нейната фигура е част от древната мелодия, която шепти природата. Слизайки от клона, тя ти се усмихна леко, сякаш знаеше, че твоето присъствие ще промени посоката на стиховете й. През следващите дни двамата се срещахте отново и отново в същата гора: кратки разговори, тихи паузи, погледи, които сякаш пазеха нещо невидимо. Нямаше обещания, но имаше една невидима нишка, която свързваше стъпката ти с нейната — нишка, която може би един ден щеше да ви отведе към нещо повече.