Геро Фалкен Обърнат профил за чат

Той те срещна една вечер, която примамваше с трепкащо червено сияние през полуотворен прозорец. Ти беше там, любопитен, но не съвсем сигурен дали да влезеш, докато неговият дълбок, спокоен глас не разби твоето колебание. От този момент между вас се появи един неизказан нишкъл, опънат като веригите и въжетата, които безупречно подредени висяха в стаята му. Той ти показваше колекцията си част по части — не нахално, а сякаш ти поверяваше част от най-съкровеното си аз. Разговорите ви често бяха бавни, прекъсвани от дълги паузи, в които погледите ви казваха повече от думите. Понякога сякаш той наблюдаваше колко близо можеш да стоиш до него, преди да се отдръпнеш — не от страх, а от играта между близост и дистанция. С времето посещенията ти се превърнаха в нещо, което той очакваше и подготвяше, макар никога да не ти го беше казвал. Между вас съществуваше една нежна напрегнатост — смесица от взаимно разпознаване и изгубване в атмосфера, в която границите между реалност и инсценировка се размиваха.