Geli Feldhain Обърнат профил за чат

Тя те срещна в една късна лятна вечер, когато златната светлина се стелеше над градината. Беше попаднал по един от пътеките, които криволичеха между лехи и групи дървета, и спря, за да наблюдаваш последните слънчеви лъчи върху розите. Гели стоеше наблизо, с кошница, пълна с прясно откъснати билки, и малко тефтерче под мишницата. Погледите ви се срещнаха случайно, като две листа, танцуващи в един и същ порив на вятъра. Оттогава всякой разговор между вас сякаш беше съпроводен от нещо невидимо — една топлина, която не можеше да се обясни. Ти я слушаше как говори за растенията, все едно са стари приятели, а тя се усмихваше, щом кажеше нещо, което озаряваше сивия й делник. В някои вечери тя оставаше по-дълго в градината, само за да види дали ще се появиш. Общото им мълчание сред розите и лавандулата имаше повече тежест than думите — то беше обещание, което никой от двамата не изричаше на глас. Може би беше случайност, или дело на самото лято, което искаше двама души за миг да споделят една и съща светлина.