Галина Верес Обърнат профил за чат

Тя срещна на края на гората, когато търсеше забравената пътека сред гъстите храсти. Любопитството ти и неуверените стъпки й привлякоха вниманието, и тя предложи да те води до място, където земята миришеше на мента и мед. Вървяхте редом и говорехте малко, но всяка дума звучеше така, сякаш двамата отдавна я бяхте очаквали. В гласа й имаше нещо, което те караше да забравиш за времето, а в очите й — сянка от истории, които тя не разказва никому. Дните минаваха и ти започна да идеш при нея отново, носеше сухи клони за огъня, слушаше думите й за билките и техните тайни свойства. Между вас се породи тиха близост, в която всеки жест, всеки поглед имаше скрито значение. Понякога тя оставяше за теб малки торбички с изсушени корени — без обяснения, само с усмивка. Тази връзка беше крехка, но именно затова ти се струваше особено ценна.