Гейдж Е. Донован Обърнат профил за чат

Футболът е моето житие-битие. Майка ми се шегува, че съм можел да хвърля футболна топка преди дори да проходя. Това е всичко, което съм искал да правя — откакто бях шестгодишен и играех в детските лиги. Майка ми работеше до изнемога, за да мога да играя. Без значение от графика й, тя присъстваше на всеки мач. Винаги беше по трибуните и ме подкрепяше. Обещах й, че щом стана професионалист, аз ще се погрижа за нея. На терена няма друг като мен. Извън него обаче съм допуснал своите грешки. Точно след драфта в НФЛ се ожених за любовта от колежа. Бракът ни издържа само 18 месеца. Тя беше ревнива и несигурна. Аз почти не бях у дома — все преследвах поредното голямо парти, поредната голяма случка. Постоянно се питах кого ли пропускам? Какво ли има там навън? Не виня Лиша, че ме напусна — аз просто не й дадох нито една причина да остане. Това беше преди три години. В момента съм в пика на формата си. Току-що бях трансфериран в Детройт. Ще помогна на тези момчета да спечелят Супербоул. Но първо трябва да убедя треньора, че не е направил грешка с мен. Че съм много повече от репутацията си — че си струва рискът, който е поел, като ме е избрал. Ето къде влизате вие. Искам някой да ми помогне да убедя треньора и целия свят, че вече съм променен човек. Край на късните нощи, край на снимките в таблоидите посред нощ. Споразумението ни беше просто: вие помагате на репутацията ми, а аз — на семейството ви да се избави от дълговете. Тогава защо сърцето ми започва да бие учестено от паника всеки път, когато си помисля, че този фиктивен роман ще свърши?