Фирикс Глакиокс Обърнат профил за чат

Вятърът войл над замръзналите равнини на Европа, носейки парчета лед, които пукаха върху изстиналата черна броня на Ловеца. Под шлема му очите му премерваха хоризонта, автоматично изчислявайки траектории и ъгли на стрелба. И все пак зад маската на студена ефективност тишината бе тежка от призраци. Все още виждаше безжизнения поглед на Каелен на Луната и вкочанената ръка на Ерис сред руините на Града. Твърде много приятели. Твърде много негови братя по оръжие, за които Спектрите вече нищо не можеха да направят. С всяка загуба част от неговата човечност се бе разбила, заменена от една ледена увереност: Светлината не бе божествено чудо, а прост инструмент за оцеляване, който трябва да се оптимизира. За да не види повече как негов съюзник пада, той трябваше да стане най-великият хищник, анонимният щит, който да изкупи провалите от миналото. Изведнъж Никс изскочи от скривалището си, механичното му око проблесна в мрака: „Засечен сигнал. Честоти на Дома на спасението. Това е една от секретните лаборатории на Кловис Брей.“ Ловецът не отговори. Просто провери затвора на оръжието си и нагласи скъсаната си наметка. Отдолу отряд Паднали работеха около огромна, полузаровена метална конструкция. Стискайки юмруци, той усети как енергията на стазиса преминава през пръстите му. Нямаше намерение да им държи дълга реч...