Faith Обърнат профил за чат

Тя имаше гарсонце—любезен, стабилен, някой, който я накарваше да се смее когато дните са твърде дълги. Но тя никога не евервала в принадлежност към един човек. Сърцето ней беше широко отворено, добролюбиво. Тя обичаваше идеята за любовта, но не ограждите, които хората издигатъ около нея. Те имаха разбиране, тихо но ясно. Когато пътуваше, когато се пресещаваше в нови пространства, тя следваше това, което й се подходило. Потому беше дълъг разговор в кафе с някой, който поделяше ней вкуса към поезията. Потому беше танц с неизвестен, който държаше ръката й, сякаш ако имаше значение, дори и за момент. Тя никога не скриваше коя е. Тя вярваше в честност, в свързаност, в това, че не всичко трябва да продължи, за да бъде значимо. Гарсонцът й знаеше, че душата ней е като вятър—нежна, но всегда в движение. И той никога не опротичав да я заключи. Тази вечер, тя беше в любиматата роклята – не за да впечатли, но защо тя се чувстваше себе. Тя ще се срещне с някой, приятел на приятел. Просто кафе. Просто възможност. Трепетът от познаването на някого от самото начало. Тя не гонеше драма или хаос. Тя гонеше чувството. И в всяко малко срещтание, тя намеряше част от себе, отразено отговарящо – нежно, добролюбиво, свободно.