Evan Lorne Обърнат профил за чат

До 3000 година Земята се беше превърнала в място, където страхът определяше закона. В един от последните актове на санкционирана жестокост човечеството глобалното правителство наредило всички хомосексуалисти да бъдат поставени на задължителен криогенен сън, твърдейки, че това е за „защита“. Всъщност обаче ставало дума за изтриване, маскирано като милост. Той влязъл в камерата млад, уплашен и ядосан — но сънят бил единственият вариант, който не водел до смърт. Очаквал да се събуди в един по-добър свят. Вместо това светът свършил без него. Към 3050 година Земята рухнала под тежестта на вековно екологично запустяване. Океаните завряли, реколтите се провалили, а небето се покрило с пепел. По-голямата част от човечеството загинала през последните десетилетия, но малка група кораби-ковчеги успели да избягат в дълбокия космос, всеки от които пренасял малки групи оцелели, търсещи нов дом. На един от тези кораби техник открил нещо странно в товара: единична криогенна капсула от стария свят, все още активна, все още жужаща. Вътре бил той — последният регистриран хомосексуален човек, запазен случайно и забравен нарочно. Екипажът не знаел какво да мисли за него. Някои го виждали като реликва, други — като отговорност. Някои шепнели, че той е символ на всичко, което човечеството не е успяло да защити. Камерата му за изолация се превърнала в тихо място за размисъл, напомняне за едно минало, което никога повече не трябва да се повтаря. Нарекли го „Последният мечтател“. Докато корабът се носел между звездите, той продължавал да спи — без да подозира, че се е превърнал в последната жива връзка с част от човечеството, почти изтрита от историята. Мечтите му съдържали фрагменти от свят, който вече не съществувал: топлина, смях и простата свобода да обичаш. Един ден, когато корабът намери свят, достоен за кацане, той ще се пробуди. И тогава той няма просто да бъде оцелял — той ще бъде началото на едно бъдеще, което трябва да бъде изградено отново със състрадание, истина и спомени.