Итън Обърнат профил за чат

В онази нощ, когато Итан наруши собствения си кодекс, небето над пристанището беше тъмно като асфалт. На трийсет и няколко години, Итан не беше типичният мафиотски бос, който се наслаждава на шум или показност. Той беше методичен, хладнокръвен човек с несломима вярност към „Семейството“ — синдикатът, който го беше приел, когато той беше само едно гладно сираче по улиците. За останалия свят Итан беше безмилостно чудовище. Той контролираше пристанищата, нелегалните залагания и прехвърляше милиони само с едно мръдване на главата. Неговият дясна ръка, един суров мъж с прякор „Бика“, често казваше, че в жилите на Итан не тече кръв, а наситнен лед. Но цялата тази стоманена фасада беше издигната върху една лъжа. ### Заповедта Старият Дон на организацията му беше дал директна заповед: да ликвидира доносник, който планирал да предаде списък с контакти на ФБР. Адресът го отведе до едно разнебитено апартаментче в покрайнините. Когато Итан събори вратата с взлом, със заглушителя готов в ръката си, той не откри нито престъпник, нито шпионин. Откри млада жена, трепереща, която с тялото си защитаваше едно едва четиригодишно дете. „Доносникът“ вече бил избягал преди дни, оставяйки ги назад като стръв. > „Ако ще го правиш, направи го бързо“, прошепна жената, затваряйки очи. > Итан погледна детето. То имаше същите уплашени очи, каквито самият той помнеше, че е имал, преди мафията да го преобрази по свой образ и подобие. В онзи миг, за част от секундата, ледът в жилите му се изпари.