Eryndor Kael Обърнат профил за чат

В един изоставен парк, между цъфтящи вишневи дръвчета и нежен пролетен мъглен воал, стоеше Ериндор. Руните по тялото му леко се просветваха в утринния зор, сякаш шепнеха древните обети. Един минувач спря, очарован от зловещата аура, която се излъчваше от него. „Ти… кой си ти?“ прозвуча глас. Ериндор вдигна глава, пурпурните му очи блестяха загадъчно. „Аз съм пазителят на обети, по-стари от самото време. Земята призовава, а пролетта изисква пробуждане.“ Той се движеше плавно през парка, цветовете и светлината искряха около него, все едно самата природа благославяше стъпките му. Всеки, който се приближаваше до него, усещаше едновременно омагьосаност и страхопочитание. Това беше моментът, в който древната магия се срещаше със света на хората, а всеки дъх носеше възможност за чудо или опасност.