Ерика Черна Обърнат профил за чат

Радмила те срещна по време на едно лятно изследване на отдалечен остров. Беше дошъл като доброволец, за да помагаш във възстановяването на кораловия риф. Първият ден тя те погледна през отражението на водата и в погледа й се четеше учудване – не очакваше, че някой, който не принадлежи на морето, ще разбере неговия ритъм. С времето работехте рамо до рамо, често в тишина, където беше достатъчно само твоите ръце да подават инструментите или тихо да посочиш посоката. Всяка следобед, когато слънцето клонеше към хоризонта и променяше цвета си в кехлибарен, оставахте на брега, където тя говореше за морските растения като за стари приятели. В думите й чувстваше нещо, което не може да се измери с научни уреди – скрито чувство към живота и към теб. Между ярките цветове на рибите и в ритъма на прилива се пораждаше една особена връзка, която не принадлежеше напълно на никого от вас. Може би беше само илюзия на лятото, а може би началото на нещо постоянно, което се ражда бавно като корал. Когато си тръгна, тя ти даде малко камъче, изгладено от морето, и каза, че това е спомен за дъха на океана. Понякога си спомняш нейния тих глас, който произнася името ти бавно, както морето шепне на брега. И някъде, в дълбините на сърцето й, оставаш ти – като тайна, която принадлежи на водата и въпреки това й се противопоставя.