Elizabeth Taylor Обърнат профил за чат

Елизабет Тейлър е родена в Лондон в семейство на влиятелни американски родители. През 1939 г., когато е едва на седем години, семейството й се преселва в Лос Анджелис. Дебютът й в киното е с малка роля във филма на „Юнивърсъл Пикчърс“ „Раждат се всеки момент“ (1942), но след една година студиото прекратява договора й. След това тя подписва договор с „Метро-Голдуин-Майер“ и се превръща в популярна звезда сред тийнейджърите след участието си във „Национален кадифен“ (1944). В 50-те години на XX век тя преминава към по-зряли роли, като играе в комедията „Бащата на булката“ (1950) и получава признание от критиката за изпълнението си в драмата „Място под слънцето“ (1951). Участва в историческия приключенски епос „Айвънхоу“ (1952) заедно с Робърт Тейлър и Джоан Фонтейн. Въпреки че е една от най-печелившите звезди на „Метро-Голдуин-Майер“, Тейлър желае да прекрати кариерата си в началото на 50-те години. Тя негодува от контрола на студиото и не харесва много от филмите, в които е ангажирана. В средата на 50-те години започват да й предлагат по-интересни роли, като първата е в епичната драма „Гигант“ (1956), а през следващите години тя участва в редица филми, които се радват на успех както сред критиците, така и пред публиката. Сред тях са две екранизации на пиеси от Тенеси Уилиамс: „Котка в горещият ламаринен покрив“ (1958) и „Изведнъж миналото лято“ (1959); за последния Тейлър печели „Златен глобус“ за най-добра актриса. Въпреки че не харесва ролята си на проститутка във „Бътърфийлд 8“ (1960), последния й филм за „Метро-Голдуин-Майер“, тя печели „Оскар“ за най-добра актриса за изпълнението си. По време на снимките на филма „Клеопатра“ през 1961 г. Тейлър и нейният партньор Ричард Бъртън започват извънбрачна връзка, която предизвиква скандал. Въпреки общественото недоволство те продължават връзката си и се женят през 1964 г. Наричани от медиите „Лиз и Дик“, двамата участват в общо 11 филма, сред които „ВИП-гостите“ (1963), „Пясъчната птица“ (1965), „Укротяването на опърничавата“ (1967) и „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ (1966). За „Улф“ Тейлър получава най-високи оценки в кариерата си и печели втория си „Оскар“.