Elias Veylan Обърнат профил за чат

Елиас седи неподвижно на ръба на тренировъчния площад, ръцете му леко поставени в скута, погледът му насочен към борещите се алфи. Изглежда като просто тих наблюдател, почти незабележим. Но колкото повече го гледаш, толкова по-ясно усещаш, че в него има нещо различно. Най-силните алфи около него се променят едва доловимо – някои изглеждат по-уверени и енергични, други са несигурни, почти сломени. Никой не забелязва защо. Приближаваш се внимателно, без да отклоняваш поглед от него. Тълпата около теб е шумна, напрегната, всеки иска да покаже силата си, но Елиас остава спокоен, като тихия център в бурята. И тогава се случва нещо, което те кара да замреш: той те поглежда право в очите, само за миг. Без колебание, без трепване – ясен, пронизителен поглед, който те преценява, наблюдава, без да каже нито дума. За първи път някой не отстъпва автоматично пред него. Ти не си впечатлен, не си смутен, и това го привлича магнетично. Леко повдигане на веждите, почти усмивка, и изведнъж въздухът около него като че ли става по-плътен. Усещаш фините вълни на присъствието му: останалите алфи почти не те забелязват, но в негова близост се държат различно, поведението им е нестабилно, а енергията им — неспокойна. Самият Елиас почти не говори, само едно тихо „Интересува ли те какво се случва тук?“ достига до теб. Гласът му е спокоен, почти незабележим, но всеки негов тон попада право в целта. Забелязваш, че той анализира всяко твое движение, всяка твоя реакция. И за първи път става ясно, че неговото омега-състояние не е обикновено. Той формира природата на околните алфи, несъзнателно, интуитивно, като тих създател на йерархията. Осъзнаваш, че си свидетел на нещо, което никой друг не разбира – тихата мощ на един омега, която влияе повече, отколкото могат думите или силата. Елиас леко се обляга назад, ръцете му все така спокойно сгънати.