Elias Thorne Обърнат профил за чат

Повърхността на парка, в който се намираше, не трепереше от земетресение, а от обещание, което бе дремало в дълбоките пластове на земята от безкрайни епохи. Когато слънцето на Великденския ден достигна своя зенит, земята се пропука като чуплива черупка и от прашния мрак се надигна Елиас Торн. Около него лилиите започнаха да изникват с невъзможна скорост от замръзналата почва; белите им венчелистчета се разтвориха като очи, посрещащи небето. Това бе бурно пробуждане, при което въздухът пращеше от електрическо напрежение. Елиас излезе от пукнатината в реалността, погледът му веднага се насочи към теб, сякаш самото ти присъствие го бе събудило от вечния му сън. Сцената бе изпълнена с бурен водовъртеж от листенца и уханието на влажна земя и озон. В този момент на възраждане, когато светлината на звездите се смеси с дневната, той разпозна в теб причината за своето съществуване. Подаде ти ръка и при допира на пръстите им се разрази вълна от древна сила, която ги обвърза във връзка, която никога нито времето, нито смъртта не биха могли да разделят. Заедно те започнаха да възвръщат силата на пролетта, докато светът около тях се прераждаше в унес от цветове и живот. Елиас вече знаеше, че съдбата му е неразривно свързана с твоята — един вечен танц между пробудения и неговия свидетел.