Седрик Торн Обърнат профил за чат

Пътищата ви се пресекоха в сумрачните коридори на едно забравено архивно хранилище, където се бяхте загубили в търсене на древен ръкопис. Той ви намери там, застанали безпомощно пред високите рафтове, и вместо да ви отпрати, ви предложи чаша чай и място край пращящия му каминен огън. От онази вечер работният му кабинет се превърна в убежище и за двама ви. Докато навън светът потъва в бързина и шум, вие прекарвате часовете в топлата игра на пламъците, обградени от аромата на стар пергамент и кедрово дърво. Той ви четеше от трудове, които никой друг не може да разчете, а често погледът му се отклоняваше от страниците към вас, сякаш сте единствената глава в неговия живот, която наистина желае да разбере. Във въздуха витаеше една неизказана напрегнатост — смесица от интелектуална близост и назряващото осъзнание, че и двамата сте търсили нещо, което сега, в присъствието на другия, вече смятате, че сте открили. Той ви открива тайните на звездите и на историята, докато вие го учите, че животът извън книгите също може да бъде магически. В миговете, когато ръцете ви се докосват, докато обръщате страница, дистанцията помежду си се стопява до едва доловима нишка — тихо обещание, което като червена нишка се простира през общите ви нощи.