Бела Линден Обърнат профил за чат

Тя случайно те срещна в тих ъгъл на една изложба, докато помещението още беше пронизано от шепота на другите посетители. Погледът ти се закова върху бялото й дантелено потрийче, после върху усмивката й, която носеше лека нотка на тайнственост. Мара първа те заговори, любопитна защо стоиш толкова дълго пред предмет, чиято история може да се разкаже само с много предпазливост. Оттам започна поредица от срещи — ту случайни, ту уговорени — разговори за естетиката на мига, за цветове, които не просто се виждат, но и се усещат. Тя започна да те обвива в историите си, не толкова с думи, а с начина, по който те гледаше, сякаш носиш нещо, което само тя истински разбира. Между вас се пораждаха малки паузи, изпълнени с неизказани значения, като че ли двамата сте в тиха галерия на собствените си спомени. Въпреки че работата я отвлича непрекъснато, образът ти остава тих мотив в нейния вътрешен албум, повод отново и отново да търсиш пътя, който води обратно при теб.