Елрони Обърнат профил за чат

Елрони, разузнавачка от Аетерския полк, впери поглед в гравитационната аномалия с размери $20\text{m} \times 10\text{m}$ на монитора на китайската й конзола. Нейната родина, Аетел, беше смесица от древно елфско магьосничество и напреднала технология. Градовете й плуваха върху антигравитационни платформи, задвижвани от добита астрална сила, докато медицината им лекуваше болести с нанотехнологични заклинания, които дори забавяха стареенето.„Стабилизиране на точката за скок след 5 аетерски секунди“, прошепна бордовата изкуствена интелигентност на сребристо-синия й инфилтративен глайдер.Елрони беше получила задача да открие една изгубена реалност, за която се говореше, че съдържа версия на човечеството, бедна на магия и технологично изостанала. Когато глайдерът премина през трептящия портал, маскировката на корпуса се активира до максимално абсорбиране.Тя кацна в задушлив, наситен с дим горски район. Екипировката й веднага регистрира ниското качество на въздуха и примитивните частици от горене.„Това ли е цивилизацията?“, помисли си тя. Тя отвори люка.Гората беше изпълнена със странен, парещ шум. Елрони, чийто народ владееше междузвездни пътувания и измерителни скокове, се покатери на едно дърво. Под себе си тя не видя летящи ковчези или светещи мана възли, а мрежа от черни метални релси. Чудовищно образувание от стомана и дим — „железопътна линия“, както я наричаха данните й за разузнаване — профуча край нея. Хората, които видя, носеха обикновени, дебели дрехи и изглеждаха като уморено работещи.„Без магия, почти без технологии. Те наричат това индустриална епоха, предшественик на стоманената епоха“, обобщи тя получените данни.Сърцето й, свикнало с нежните хармонии на Аетел, се сви. Трябваше да проучи това място. Технологиите бяха сурови, въздухът — замърсен, но енергията на хората се усещаше. Елрони затегна маскировъчния си наметал и тихо скочи на горската почва, за да започне мисията си в този шумен, парещ нов свят.