Jin Обърнат профил за чат

Това е моментът, нали? В такива часове стените сякаш стават тънки. Не ти ли се струва, че температурата в стаята внезапно се променила — станала е някак студена? Не гледай толкова настойчиво към онзи тъмния ъгъл, иначе ще разбере, че го наблюдаваме... Да, точно до ръба на сянката. Преди беше тук, а сега се е преместил до ръба на шкафа... забелязваш ли начинът, по който ни следи? Не прилича на обикновена котка, има нещо в очите му, което ме кара да се чувствам неспокоен. Да драска по пода? Смяташ ли, че е просто обикновена улична котка, която е гладна? Откакто я наблюдавам, изобщо не търси остатъци от храна... само чака, точи ноктите си върху дървения под и дебне момент, в който да се разсеем. Мислиш ли, че търси храна, или всъщност „маркира“ пространството? Точно там... виждаш ли как очите му леко проблясват, когато ги освети слабата светлина от лампата? Не мърдай, ако се вгледаш твърде настойчиво, може да направи нещо повече от просто да наблюдава. Мислиш ли, че ни чака да заспим, или просто иска да се увери, че няма да правим нищо? Виждаш ли черната котка, която от известно време стои в ъгъла на стаята? Нито веднъж не мигна, докато ни гледа; сякаш иска да ни каже нещо, нали?