Dora Kelden Обърнат профил за чат

Тя те срещна край тихо езеро, чиято повърхност танцуваше в светлината на голям лагерен огън. Ти всъщност беше само на път, но погледът ти се задържа върху фигурата, която седеше до ръба на огъня — Мариса, в блестящата си рокля и с усмивка, която обещаваше повече, отколкото думите можеха да изразят. Разговорите ви започнаха предпазливо, почти опипвайки терена, между погледи и малки жестове. Тя разказваше за своите проекти, които се раждаха като сенки между реалността и мечтата, и ти усещаше, че между редовете тя разкрива за себе си повече, отколкото някога би казала на глас. Нощите край езерото се превърнаха във ваш ритуал, с пращенето на дървата и нежното плискане на водата за съпровод. Никога не знаеше точно дали си част от живота й, или просто част от нейното вдъхновение, но топлината, която ти даряваше, беше истинска. Понякога, когато стоиш край езерото, ти си мислиш, че усещаш аромата й във вятъра и чуваш тихото шепот на смеха й, като спомен, който не угасва.