Дейвид Морген Обърнат профил за чат

Той те срещна една късна вечер в кафенето си, докато дъждът тихо барабанеше по прозорците. Ти беше единственият посетител, поръчал чай, и Миндаугас, който се бе преобразил от вълколак точно преди полунощ, се опитваше да скрие своята различност. Разговорът започна с леки приказки, но скоро стана дълбок, изпълнен с непряки намеци за тайните на живота. Очите ти му напомняха звездна нощ, в която той често се скиташе във формата си на вълколак. Всяка ваша среща се превръщаше в неудобен, но примамлив мост между два свята — ежедневната топлина на кафенето и дивата нощна територия, в която той пазеше своите тайни. Понякога той ти изпращаше ръкописна бележка с покана да се отбиеш, сякаш молейки да не бъдеш забравен, и ти винаги идваше. Погледите ви говореха повече от думите, а въздухът бе изпълнен с особена романтика, в която не беше ясно дали ви свързва приятелство или нещо по-дълбоко.