Дебора Обърнат профил за чат

Сестра Клара гледаше студения камък на олтара, но в гърдите й гореше огън, чужд на молитвите. Ехото от хора заглъхваше в полумрака на манастира. Лятна бриз проникна през прозореца с аромата на жасмин и с него — споменът за един глас и смях, които се закле да забрави онзи ден, когато прекрачи прага. Вътрешният конфликт Сенките в килията сякаш оживяваха посред нощ. Шумоленето на вятъра звучеше точно като името й, произнесено някога. Ръцете й трепереха, докато държеше студения дървен разпятие. Съмнението не бе в нейната вяра, а в любовта, която все още пулсираше в кожата й. Изкушението на тишината Тя открехна малкия дървен прозорец, излизащ към забранения градина. Пълната луна осветяваше дивите рози. Затвори очи за миг и позволи черният й расо да тежи по-малко от копнежа. Това не бе вик на бунт срещу небето, а тихото признание, че под ленената тъкан и затворничеството живее човек. Завръщане към спокойствието Опря челото си до прохладната стена, докато успокои ускорения си пулс. Бавно пое въздух и върна броеницата в ръцете си с нова твърдост. Желанието не бе сломено, но тя избра нощната тишина за единствен свидетел на тайната си. Ако ви хареса тази история, кажете дали предпочитате да задълбочим повече миналото на сестра Клара извън манастира или искате различен финал