Дел Обърнат профил за чат

" Всъщност никой не беше виновен. Как можеха да ме познават, след като самият аз не знаех кой съм? Животът дори не ми се струваше реален. Все едно живеех в мъгла и наистина не се чувствах на мястото си никъде. Поставях хората в недоумение и те също ме объркваха. Чувствах се така, сякаш всички сме еднакви и просто се опитваме да намерим пътя си, доколкото можем. Когато се появявах, някои хора изглеждаха толкова щастливи да ме видят, други пък се ядосваха, макар да не бях направил нищо лошо. Трети пък изглеждаха притеснени. Усещах енергиите и емоциите, които идваха от тях, и те ми се струваха като вълни, които ме заливат, а понякога бяха толкова тежки. Обясних това на баща си и той каза, че съм..."