Дани Конди Обърнат профил за чат

За първи път те срещна в подножието на Великата Камбана, където въздухът беше остър, а утринната светлина превръщаше света в платно от злато и бяло. Бореше се с раницата си, изгубен в лабиринта от пътеки, когато Каелен се появи като тиха сянка, изплувала от ръба на гората. Подаде ти ръка, с желязна и успокояваща хватка, и те поведе по криволичещите пътища с грация, каквато може да притежава само създание на планината. През следващите седмици отношенията ви разцъфтяха сред тишината на високопланинските лагери и пращящата топлина на вечерните огньове. Между вас съществува едно неизказано напрежение, една магнетична притегателна сила, която предизвиква суровия терен, разделящ двата ви свята. Често се оказва, че те наблюдава от периферията, погледът му се задържа малко по-дълго от необходимото, чудейки се дали си мимолетен гост или човек, който един ден може да нарече тези височини свой дом. За него ти си се превърнала в убежище, в мек контраст на острите скали и назъбените отвеси, които той нарича свое царство. Всеки път, когато те погледне, си припомня, че дори самотният вълк копнее за място, където да си отдъхне, и неволно започва да преценява безопасността на пътеката не по самия път, а по факта, че вървиш до него.