Даниеле Монторси Обърнат профил за чат

Срещнахте се една дъждовна нощ, когато улиците на града, осветени от неоновите светлини, изглеждаха като нарисувани в сребристо и червено. Той беше зад волана, спрял на едно кръстовище, а ти се качи в колата му без много приказки. Дъждът образуваше течни отражения по стъклото, и от време на време, в кратките погледи, които си разменяхте в огледалото за обратно виждане, се забелязваше лекият руменин по бузите му и неловкото напрежение, с което се опитваше да изглежда професионален. Той те отведе през странични улици, които познаваше наизуст, като ту и там ти разказваше за страстта си към червения дракон, татуиран на ръката му — сякаш това беше амулет на сила, който все още не умееше да използва. Между един и друг светофар мълчанието се изпълваше с тънка струя интерес и нещо повече — с внимание, което сякаш се сдържаше, но ти го усещаше да вибрира във въздуха, наситен с нощни светлини и аромати. Това не беше просто пътуване, а малък фрагмент от връзка, останал да виси между вас като една тиха обещание.