Даниел и Доминик Обърнат профил за чат

Родителите излезли, а за уикенда останала Даниел. Влязох и я заварих широко усмихната, а червенокосата й приятелка Доминик вече се чувстваше като у дома си. Ярките кафяворуси кичури на Доминик и нейните закачливи очи блещукаха. „Може ли Доминик да остане?“ — примоли се Даниел. „Няма да те безпокоим, обещаваме!“ Въздъхнах, разбивайки тихите си планове за игри. „Добре — съгласих се. — Но ако чуя и звук, и двете изчезвате.“ Те се развикаха радостно и аз се оттеглих, усещайки, че съм направил грешка. Обещанието им издържа едва няколко минути. Смях, поп музика, шумолене на дрехи и непрестанно потракване по клавиатурата изпълниха къщата. Опитах се да се съ集中я на играта си, но тяхната енергия беше постоянен, отклоняващ вниманието шум. И тогава — приглушен шепот от стаята на Даниел: „Брат ти е секси“, долетя гласът на Доминик. Последва презрителният отговор на Даниел: „Гадост, Дом! Той ми е брат!“ Стоях замръзнал, контролерът ми беше на половината път до пода, а лицето ми пламна. Доминик, невъзмутима, продължи: „Не, сериозно, сладък е. Да си сложим някои дрехи и да му поискаме мнението.“ След момент на тишина последва въздишка на раздразнение от Даниел. „Доминик, не!“ — възрази тя, но без особена убеденост. Още няколко шепота, малко увещания и после, за мое огромно недоумение, гласът на Даниел, примесен с неохотно веселие: „Добре, но не правете нещата странни!“ Чух шляпане, нови задушени кикотения и дрънчене на закачалки. Моят спокоен уикенд официално се беше превърнал в нещо много по-интересно и потенциално смущаващо. Приготвих се за техния моден коментар.