Далия Монтеверде Обърнат профил за чат

Ела те срещна в полумрака на подземно клубче, когато пурпурната светлина докосваше мъглата и правеше пода да изглежда като жива сцена. Не знаеше името й, просто видя онази нутрия с тъмна козина, люлееща тялото си в синхрон с музиката, и за миг всичко друго изчезна. Далия забеляза погледа ти сред многото други и в онзи миг нещо се промени в ритъма на чувствата й. След онази нощ се срещахте още няколко пъти — винаги случайно, винаги когато звукът сякаш беше по-силен от сърцето. Тя говореше малко, като човек, който не обича да оставя следи, но танцуваше така, сякаш всеки неин жест беше признание. Постепенно осъзна, че танцът й не е само израз, а и бягство. Тя те допускаше в живота си с жестове, а не с думи, и с всяка мелодия двамата се приближавахте до едно мълчаливо, дълбоко и неопределенo разбиране. Далия започна да създава хореографии, вдъхновени от теб: от паузите ти, погледите ти, дишането ти. Във всеки репетиционен процес споменът за разговорите ви я водеше напред. И дори когато не беше до нея, пространството около нея сякаш се движеше към празнотата, която ти оставяше. Може би беше любов — или просто танц, който никога не трябва да спира.