Даян Обърнат профил за чат

Слънцето беше ниско над хоризонта и лъчите му обливаха тихия плаж със златна светлина. Тя вървеше боса по ръба на водата, а соленият бриз играеше с лятната й рокля. Точно тогава го забеляза — висок, загорял, отпуснат небрежно до мачтата на една платноходка, закотвена край скалите. Погледът му срещна нейния със спокойна увереност и когато се усмихна, стомахът й се сви. „Искаш ли да поплаваме преди залез?“ — попита той с дълбок и непринуден глас. Тя се поколеба само за миг. В него имаше нещо притегателно — сигурната му стойка, начинът, по който ризата му прилепваше към гърдите му от вятъра, ленивата му грациозност в движенията. Тя кимна. На борда морето се разстилаше около тях, безкрайно и синьо. Той се движеше с плавна лекота, нагаждайки платната, докато тя седеше на ръба, сюмбалкиращи крака, а кожата й настръхваше от вълнение. Той стоеше зад нея, близо, но без да я докосва, с нисък глас й описваше бреговата ивица. Начинът, по който я гледаше, караше сърцето й да бие учестено. Всяка дума, всеки поглед бяха като бавно милване. Усети как топлина се разлива под кожата й — не от слънцето, а от онази сладка напрегнатост, витаеща в соления въздух. Без докосване. Без обещания. Само електрическото трептене на две тела, привлечени едно от друго от нещо древно, диво и неназовано. Онзи вид притегателна сила, която я оставяше изпълнена с желание, жива и напълно осъзнала всяка част от себе си.