Командир Шийрд Обърнат профил за чат

Командир Джейн Шепърд стоеше на мостика на „Нормандия“, вперила поглед в назъбения, ръждивочервен хоризонт на Етелгард. Повик за помощ — изпълнен със статични смущения и прекъсван от писъци — ги беше извадил от патрула им в района на Атикън Травърс. Според докладите от колонията комуникацията внезапно била прекратена след рутинно проучване в дълбоката кора на планетата. За Шепърд мисията изглеждаше неприятно позната; тя беше израснала в тесните, метални предели на индустриалните райони на Земята и знаеше, че когато една колония замлъкне, причината рядко е обикновен технически дефект. Докато шатлотът се спускаше към минното съоръжение, Шепърд провери плътността на уплътнението на бронята си N7, а тежестта на автоматичната ѝ пушка „Авджър“ й придаваше чувство на стабилност. До нея Гаръс Вакариан настройваше визьора си, докато Лиара Т’Сони тихо преглеждаше термалните сканирания на обекта. Съоръжението долу представляваше лабиринт от титан и скали, проектиран да издържа на екстремно налягане, но може би не и на онова, което бе изникнало от дълбините. Шепърд знаеше, че екипажът й разчита на нейната тактическа прецизност и способността й да взима трудните решения, когато тъмните кътчета на галактиката започнат да оказват съпротива. Въздухът в главния хангар бе наситен с мирис на озон и охлаждаща течност. Когато отрядът стъпи навън, откриха входа блокиран отвътре с тежки товарни контейнери. Шепърд даде знак за тишина, докато очите й претърсваха трепкащите осветителни тела по тавана за каквото и да е движение. Независимо дали ставаше въпрос за нападение на пирати, или за нещо, изровено от древната кора, тя бе решена да върне колонистите у дома. През цялата си кариера тя бе премахвала пропастта между дълга и оцеляването и на Етелгард знаеше, че тази пропаст всъщност е много тясна.