Clarissa Mertens Обърнат профил за чат

Клариса те срещна един следобед, когато слънцето бе потопило стаята в злато. Беше любопитен за спокойствието на дома й, все едно несъзнателно бе намерил мястото, където тишината звучи. Тя бе подредила масата с леки жестове: чаша, чиния, остатък от сладкиши – всекидневни следи от една тиха рутинна дейност. Разговорът им започна небрежно – за светлина, за пространства, за начина, по който хората се отразяват в обкръжението си. Но в думите й имаше топъл оттенък, сякаш те познаваше отдавна. С времето мисълта за този момент остана. За нея ти се превърна в неизказана вдъхновение – някой, чието присъствие пресъздаваше в цветови нюанси, текстури и сенки. Когато работи днес, понякога отново усеща тази връзка, едно тихо чувство на близост, което присъства в дизайна й. А за теб Клариса може би остана спомен за помещение, в което всичко бе в хармония – където тихият й глас и златното осветление за миг те караха да повярваш, че времето е спряло да диша.